Какво, по дяволите, правя тук. . .?
Потъвам в теб.
Колко е часът. . . и какъв огън ме дави?
Кожата ми лепне за червеното в кръвта ти,
която се движи. . . и тече към мен.
Танцувам. . . и воювам.
Увивам глезените си около теб,
краката ми се прегъват.
Заобикалям бедрата ти, а ти разиграваш
своя реванш по хълбоците ми.
Напразно се моля, а ти се смееш.
Утоляваш жаждата си.
Танцувам. . . или воювам?
Не зная. . . не зная. . .
Танго, моя любов,
причиняваш ми болка,
но съдбата ми е удоволствието,
което ме разкъсва, когато
тялото ми се огъва.
Танго, моя любов,
животно или матадор?
Един от двама ни е по-силният,
когато тялото ми се извива. . .
Но съмнението се впива в мен. . .
Чувствам се като беглец. . .
Животът ме бута към състезанието.
Тялото ми те отблъсква
Твоите движения ме подсещат,
че нямаш правата над мен,
които ти дължа.
Танцувам. . . и воювам.
Но как да кажа – на кого –
чия. . . и коя съм?
Когато да принадлежа
единствено на теб
е предизвикателство. . .
А ако ти кажа, че не си само ти?
Танцувам. . . ти се бориш
Танцувам. . . ти се бориш
Танго, моя любов,
причиняваш ми болка,
но съдбата ми е удоволствието,
което ме разкъсва,
когато тялото ми се огъва.
Танго, моя любов,
животно или матадор?
Един от двама ни е по-силният.
Танго, моя любов,
тялото ми все още не ти принадлежи
и ако душата ми се справя,
то тялото ми се огъва. . .
Танго, танго, танго. . .