Танцуваш ли във сънищата си. . .
Танцуваш ли във сънищата си, Прекрасна,
неуловима, шеметна, без страх,
усмихваш ли се на нощта, когато гасне
и слънцето за теб щом буди пак деня
Звездите ти ли ги подреждаш в небосвода,
за теб ли те тъй радостно трептят,
луната с тайнствената й корона,
люлее ли те, докато е още сърп…
И твоят смях ли е на вятъра ромона,
подгонил той игриво пъстър лист,
за теб ли закачливо пее славей,
дъгата с теб ли тъй шеметно искри…
Когато тъжна си, морето с тебе ли тъгува
и бури праща, и света громи,
небето с твойте сълзи ли то плаче,
за теб ли есен ронят се листата и света скърби
И този студ и този сняг навяващ.
Те веят тъй, когато си сама.
С твоята болка зимата света сковава
И твоята радост ли избликва в пролетта…
Поглеждам те и погледа ти срещам
И лятото, възторга и страстта
Светът ти пъстър в танца ме унася и искам да не свършва песента…
Източник: http://aman.blog.bg/
Posted on февруари 7, 2013, in Литература and tagged поезия. Bookmark the permalink. Вашият коментар.
Вашият коментар
Comments 0