Вижте този танц, който изуми журито и публиката във Великобритания търси талант. Красива, тъжна и силно въздействаща човешка история за любовта, войната и смъртта.
Когато танцът говори, думите са излишни.
Танго – танц на Любовта, Болката, Мъката и Страстта
В началото на 20 век тангото с неговата музика навлиза в Европа и я покорява, също както валса столетие по-рано. Танцът танго се появява в края на 19-ти век в бедните емигрантски квартали на Буенос Айрес, Аржентина, събирайки в себе си културните традиции на страни от цял свят. В него се съчетават африканските ритми тангано, аржентинската милонха, хаванската хабанера, испанското фламенко, ритуалните индийски танци, полската мазурка и немският валс. Париж се влюбва в този танц на страстта и тъгата, който обладава чувствата на темпераментните танцьори и същевременно предизвиква дълбок емоционален отклик у всеки страничен наблюдател.
Появява се тангоманията, която включва всичко свързано с танца – вечеринки танго, кафенета танго, напитки, цигари, облекло и обувки в стила на тангото (смокинг за мъжете и поли с дълбоки цепки за жените). Тангото продължава да пътува и да се установява на различни места по света – Лондон, Ню Йорк, Германия, Русия . . . За година на тангото била обявена 1913 г., а златното му време настъпва през 20-те. Плътната близост на партньорите първоначално предизвиква възмущението на моралистите. Английската кралица отказва да танцува „това нещо”; австрийският император забранил на войниците да танцуват във военна униформа; германският кайзер Вилхелм също забранил на своя двор да танцува танго; но дори Папа Пий Х, който се изказва против новия танц след като го видял изтанцуван във Ватикана, сам отменил забраната. Може би защото не е възможно да останеш безразличен към този танц, който сякаш „бърка в душата” на човека и достига до Любовта, Болката, Мъката и Страстта, колкото й на дълбоко да са скрити те.
Разбира се, различните танци пресъздават по своеобразен начин разнообразни състояния и емоции, а също и пораждат богата палитра от чувства. Но тангото вълнува по много специфичен начин. Незабравима за всеки, който е гледал филма „Усещане за жена” остава сцената, в която слепият Ал Пачино танцува с една непозната жена, чиято красота и парфюм, той усеща така добре, както и ритъма на тангото. В танца на Ал Пачино се сливат болката от житейското страдание и стремежът да се усети живота в неговата пълнота. Тангото е танц, за който дори да се пише, не е възможно без нужната страст.
Марта Греъм: споделени мисли за танца
Предлагаме ви събрани на едно място някои от най- популярните цитати на легендарната прима на танца и основателка на цяла школа в модерното танцово изкуство – Марта Греъм. Ако искате да научите повече за нея, можете да погледнете и този пост в блога ни: „Марта Греъм: тялото е свята дреха“
“На никой не му пука дали танцуваш добре. Просто ставай и танцувай. Великите танцьори са велики, не заради тяхната техника, велики са заради страстта, с която танцуват.”
“Движението никога не лъже. То е барометър показващ състоянието на душата.”
“Следващия път, когато погледнеш в огледалото, вгледай се в извивката на ушите, които се опират на главата; вгледай се в начина, по който израства косата; замисли се за всички мънички костички в китката ти. Това е чудо. А танцът е тържеството на това чудо.”
“Танца е скритият език на душата.”
“Репетицията е средство да привлечеш тъй бленуваното съвършенство.”
“Танцуването изглежда очарователно, лесно, възхитително. Но пътят към рая на постигането на това съвършенство не е по-лесен, от който и да е друг. Толкова е уморително, че тялото започва да плаче, дори и в съня. Има периоди на пълно разочарование, има дни, които ни убиват по малко.”
“Танца е песен на тялото. Или от радост или от болка.”
“Мястото на танцьора винаги е било на земята.”
“Никой артист не е по-напред във времето. Той е в съвремието си, просто другите са назад във времето”
“Това, което винаги съм искала да правя е да показвам забавлението, радостта от танца.”
Впечатленията ни от Sofia Dance Fest 2013
Мина една седмица от Sofia Dance Fest и все пак ни се иска да споделим впечатленията си от това, което видяхме. А то беше на втория ден в събота следобед – стил Танцово шоу А – възраст 12-15 и над 16 години.
На първо място, разбира се, е чудесно, че всички тези млади хора се занимават с танци и им пожелаваме да продължат да го правят. Сред тях имаше много талантливи танцьори с чудесно изработена техника.
Нашето общо впечатлиние обаче беше, че сме по-скоро на спортно състезание не на танцов фестивал. Просто в танците имаше много гимнастика и акробатика и малко танц. В отделните изпълнения се повтаряха почти едни и същи сложни елементи без танцов преход между тях. Чисто танцова хореография в много от случаите липсваше. Въпреки разнообразието от идейни косюми и заглавия на танците, в тях липсваше сюжет. Музиката беше хубава и добре подбрана, но повечето танци не я попълваха като характер и стил.
Много уважаваме гимнастиката и акробатиката, но все пак танцът е нещо различно.
Танц по музика от филма „Семейство Адамс“
Страхотен танц по песента от филма „Семейство Адамс“, на Станислава и Любомил от „Магаданс Предизвикателството“ по третата задача „Танци върху мелодии от анимационни филми“. Напълно заслужено се класираха на 1-во място. Поздравления за хореографа!
Агнес Де Майл:…
“Балетната техника е тиранична и много трудна. Никога не става лесна – тя става възможна. Усилието, което е нужно да се изгради тяло на танцьор е толкова голямо и безмилостно, в много случаи болезнено, усилието да постигнеш техниката, толкова изтощаващо, че ако задоволството не произхождаше от дисциплинирането и наказанието, стъпката не може да бъде постигната.”
Танцът е хармония
Една дума сякаш описва най-точно танца и тя е – хармония. Хармония между душата и тялото, между мислите и чувствата, между желанията и възможностите… Тази хармония се постига наистина трудно. Танцът обаче е път към нея (не единствен, разбира се) и когато човек тръгне по този път, той върви в правилната посока – към самия себе си.
Ръце в ръце, сърце в сърце на 3-ти март
Честит Национален празник!
Българският народен танц е помогнал много през тъмните и трудни векове на робство да се съхрани българщината. Сърцата на нашите предци са продължавали да туптят в ритъма на живота и танца въпреки всичко и са умирали с песен на уста! Българският танцът ни е свързвал, свързва ни и ще продължава да ни свързва телом и духом.
Ръце в ръце, сърце в сърце,
захванати в едно хорце. . .
Днес, също има за какво да се борим! И нека го правим в един ритъм – български. Не забравяйте да тропнете едно българско хоро днес. Защото имаме Свободата и да танцуваме на воля! Честит празник!
Революция с танц – изложба посветена на Алвин Ейли
В галегия Credo Bonum на 26 февруари, от 18.30 часа ще бъде открита изложбата „Откровения. Алвин Ейли: революция с танц“. Тя е посветена на една от най-уважаваните и популярни съвременни танцови трупи в света и нейния основател – Ейли, който е един от най-почитаните модерни танцови хореографи на 20-ти век.
Изложбата ще представи избрани архивни плакати от библиотеката към фондацията Alvin Ailey Dance Foundation от турнетата на трупата през годините, както и колекция от фотографии от работата на някои от 70-те, създавали танци за трупата, хореографи. Централна част в проекта заема кратък филм за живота на родения в Тексас Ейли, историята и развитието на Alvin Ailey American Dance Theatre (AAADT).
Алвин Ейли основава AAADT с визията за трупа, отдадена на обогатяване на модерния американски танц, както и опазване на уникалността на афроамериканския културен опит. Когато умира през 1989 г., Алвин Ейли оставя след себе си огромна мултикултурна танцова трупа, достигнала чрез магията на танца до повече от 23 милиона души в 71 страни по целия свят. Заради дългогодишните световни турнета, започнали още през 1962 г. със специалната програма за културен обмен с Азия на президента на САЩ Джон Кенеди, трупата си спечелва прозвището „културен посланик към света“.
Изложбата е в чест на Месеца на афроамериканската история, който се отбелязва в САЩ от 1926 година насам, и почита приноса на афроамериканците към културния и политическия живот на американската нация. Месецът се отбелязва за втора поредна година в галерия Credo Bonum, като през 2012 г. бяха показани архивни фотографии на най-големите афроамерикански джаз легенди.
Видео:
Revelations – е може би най-популярният и най-често поставян модерен танц в света.
Dance Relations 