“Балетната техника е тиранична и много трудна. Никога не става лесна – тя става възможна. Усилието, което е нужно да се изгради тяло на танцьор е толкова голямо и безмилостно, в много случаи болезнено, усилието да постигнеш техниката, толкова изтощаващо, че ако задоволството не произхождаше от дисциплинирането и наказанието, стъпката не може да бъде постигната.”
Архиви
Днес е Международният ден на балета
Своето творчество той завещава в книгата си „Писма върху танца и балета” (1760), където обобщава новаторските естетически търсения на 18-ти век и ги съчетава в единна реформаторска система. Новер въвежда характерните позиции на ръцете и краката, които са в основата на класическия танц. Със своите новаторски принципи той си завоюва също така правото да бъде наричан „най-великият реформотор” и „създател на действения танц”.
Балетмайсторът – основоположник на самостоятелността на балетния жанр – призовава хореографите да бъдат самобитни в своето творчество и да създават свой собствен стил.
Два балета в една вечер: “Шехерезада” и “Рапсодия в синьо”
„ШЕХЕРАЗАДА” – Николай Римски-Корсаков
„РАПСОДИЯ В СИНЬО” – Джордж Гершуин /Спектакълът се играе със запис/
15 февруари 2013 г, петък, 19 ч., Софийска опера и балет
Участват: Катерина Петрова, Емил Йорданов, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров
Диригент БОРИС СПАСОВ
Рапсодията е наричана и „Рапсодия в синьо“, и „Рапсодия в стил блуз“. Вярно е и едното, и другото. Наименованието й е дадено от брата на композитора – Айра Гершуин. Той посетил една художествена изложба, в която е имало етюди в зелено, етюди в жълто и пр. Играта на думи харесала на композитора (от Blue – синьо, и Blues – блуз), тъй като произведението е изградено върху този вид негърски песни, и името му било оставено така.
Шехераза́да е балет по сюжет на приказката от “Хиляда и една нощ” – “За цар Шахриар и неговия брат”, разказващ за сладкодумната Шехерезада, спасяваща от смърт младите жени на Шахриар. Балетът е поставен от Михаил Фокин по музиката на симфоничната сюита на Николай Римски-Корсаков “Шехеразада”. Премиерата се е състояла на 4 юни 1910 г. в Гранд Опера.
Източник: http://www.bgdancer.info
62 години Национално училище по танцово изкуство
Днес, 5 февруари 2013 г. Националното училище по танцово изкуство (НУТИ) отбелязва своята 62-годишнина.
По този повод преподавателите и възпитаниците на НУТИ канят всички свои приятели, съмишленици и почитатели на танцовото изкуство на празничен концерт, който ще се състои навръх рождения ден на танцовото училище – 05.02.2013 г., 19:00 ч., на сцената на Държавния музикален и балетен център – София.
„Големите американски хореографи“
След два изключително силни сезона на Американски балет за България, които представиха творчеството на феноменалния хореограф на XX век – Джордж Баланчин, сдружение Cultural Bridges подготвя нова среща на българската публика със световното танцово изкуство.Програмата на предстоящото трето издание е още по-амбициозна и добавя към името на Баланчин още две големи фигури – Джером Робинс и Уилям Форсайт. Цикълът е озаглавен „Големите американски хореографи“ и включва общо четири балета.
В духа на обогатяване на балетната традиция на България чрез пряк досег със съвременните тенденции, всички спектакли ще бъдат поставени с балетисти от трупата на Софийска опера и балет.
По покана на Cultural Bridges през април 2013 за първи път в България ще гостува и една от знаковите американски трупи за модерен танц – Ailey II, създадена от афроамериканската легенда Алвин Ейли.
Ailey II – Национален дворец на културата на 24, 25 април 2013
Алвин Ейли (1931 – 1989) е афроамерикански хореограф и активист, чийто спектакъл 
“Revelations” е може би най-популярният и най-често поставян модерен танц в света. Ейли основава своя Alvin Ailey Dance Theater през 1958 г. и смесва техниката на класическия балет с експресивността на модерните танцови стилове и театралния жанр. Гордее се както с мултиетническата принадлежност на своите танцьори, така и с разнообразието на професионалния им опит – от класически балет, през модерен танц, до джаз и хип-хоп.
Творенията му са динамични, дръзки, тъжни или жизнерадостни, но всички говорят на универсалния език на сърцето, който докосва публиката без значение от географски граници, възраст или цвят на кожата.
Трупата Ailey II е създадена през 1974 г. и съчетава духа и енергията на най-добрите млади танцьори със свежия поглед на най-забележителните изгряващи хореографи.
Големите американски хореографи
Джордж Баланчин – Уилям Форсайт – Джером Робинс
Софийска опера и балет на 19, 20, 21, 27, 28 април 2013
Още два емблематични балета на Баланчин. Благодарение на безупречната постановка и изпълнение на балетистите от Софийска опера и балет в предходните издания на цикъла, Cultural Bridges получи правата за още две творби на Баланчин. В третия сезон на Американски балет за България ще видим виртуозното “Tchaikovsky Pas de Deux” и “Concerto Barocco” – един от трите балета, изпълнени в историческото първо представление на New York City Ballet на Баланчин.
Джером Робинс: Хореограф и режисьор, известен най-вече с постановките си на Бродуей. Работата му повлиява тенденциите във всички сценични изкуства – от класическия балет до съвременния мюзикъл – и му донася пет награди Тони и два Оскара. Както самият Баланчин казва, „Робинс е големият американски хореограф!“ На сцената на Софийска опера и балет ще видим неговия комичен и любим на всички поколения спектакъл “The Concert”, по музика на Шопен.
Източник: http://www.az-jenata.bg
Марта Греъм: „Тялото е свята дреха“
Какво се крие зад името „Греъм”, превърнало се в название на цяла школа в областта на модерното танцово изкуство? Отговорът е – животът на една жена, посветен на танца с безпрекословно и безкомпромисно себеотдаване на тялото и душата. “Танцът – казва тя – е скритият език на душата.”, а „Тялото е свята дреха – с него влизаме в живота и с него го напускаме, затова трябва да се отнасяме към него с уважение.”
Легендарната прима на танца – Марта Греъм (11 май 1893 г. – 1 април 1991 г. ) прекарва на сцената като изпълнител 50 години и продължава да твори и преподава до 96-годишна възраст. Нейният революционен дух я тласка към експерименти, резултатът от които е новата балетна техника, която тя създава. С основание се смята, че по отношение на обогатяването на традиционните форми на движение и изобретяването на нови, Марта Греъм заема едно от най-първите места в историята на танца. Тя приема и пречупва през себе си различни влияния и създава своя собствена „азбука” на танцовото изкуство. Нейните абстрактни и метафорични движения отразяват душевните състояния на човека и му дават свободата да изразява подсъзнателните си импулси. Марта Греъм срива всички канони в танца, като отхвърля традиционните „па” и цялата балетна техника с изпънатите падьоми. Тя твърди, че движението е циклично: то се стреми към кулминационния връх, а след това преминава в отпускане и разхлабване, което е толкова важно, както и напрежението. „Не танцувах по начин, по който го правеха другите”, споделя тя „При мен имаше, както самата аз го формулирам, нещо като свиване и отпускане. Използвах извитото на дъга стъпало. Показвах усилието.” Греъм подчертава също значението на една „централна точка”, от която произтича движението; изобретява множество красиви движения на падащото към земята тяло, както и на неговото повдигане от пода; открива сложната техника на балансирането със сгънати колене и въвежда въртенето при изменчива и колебаеща се ос на тялото. Самата тя нарича своята техника „начин да правиш нещата по-различно от другите“.
Танцовото си развитие Марта Греъм започва от школата „Денишоун” (просъществувала от 1914 г. до 1932 г.) на Рут Сен Денис и Тед Шоун, където освен танц се изучавали философия и всички близки до танца изкуства. За танца, както и за другите области на изкуството, началото на ХХ век е революционно. Светът се променя стремително бързо и логично търсенията са отправени към нови изразни средства и концепции, които да бъдат адекватни на действителността. Приказните сюжети от балета, особено след Първата световна война, вече не са актуални. Но модерните танцови техники със своята абстрактна, емоционална и експресивна изразност, са в крак с динамиката и духа на времето.
Най-видната представителка на американския съвременен танц открива и призванието си да преподава след като е поканена през 1923 г. да ръководи департамента по танци в Eastman School of Music. Ограниченията на бюрокрацията обаче я подтикват да напусне и тя създава собствена школа през 1926 г., където е свободна да експериментира и върши почти всичко сама, даже костюмите са нейно дело. В своите хореографии Марта Греъм залага силно на сценичното облекло и декорите, които за нея са съществен елемент от цялостното внушение.
Партитурите за много от танците й пише композиторът Луис Хорст, който е европейски възпитаник, силно впечатлен от идеите на немския експресионизъм. А под влиянието на Хорст тези идеи, заедно с влиянието на немския свободен изразен танц, възприема и самата Греъм. Като философска и естетическа концепция, експресионизмът отбелязва нов качествен етап в развитието на немския свободен изразен танц (своеобразен културен феномен на ХХ век), който от своя страна е в основата на модерния танц във всичките му разновидности и направления. „Денс модерн” в Америка започва да се оформя в края на 20-те и началото на 30-те години, когато немският свободен изразен танц вече е в своя апогей на развитие и негови представители са гастролирали многократно в САЩ.
Взаимодействието между танц-модерн в Америка и немския танцов феномен, може да се представи образно чрез срещите и взаимоотношенията между техните най-видни представителки от едната и от другата страна на океана, а именно Марта Греъм и гранд дамата на немския танц – Мери Вигман. Още при първите гастроли на германката в САЩ (между 1930 и 1934 г.) Греъм показва личното си позитивно отношение към нея, като го заявява многократно и публично в различни интервюта в печата. Двете остават в приятелски отношения до края на живота си и се срещат няколко пъти и след Втората световна война. Известна дистанцираност между тях се появава във връзка с националсоциализма, към който Марта Греъм има силно отрицателна позиция и категорично отказва да танцува с трупата си по време на олимпийските игри в Берлин през 1936 г., въприки че многократно и настойчиво е канена. В творческо отношение Мери Вигман оказва силно въздействие върху Греъм като хореограф. И макар примата на американския модерен танц да твърди, че всичко, което сътворява, е плод на вътрешните й импулси и произлиза от самата нея, тя все пак споделя следното: „Аз съм крадец, но не се срамувам да крада от всичко най-хубаво, до което съм се докоснала – Платон, Пикасо, Бертрам Рос. И аз крада, и тържествувам, че крада, от необятното минало и от настоящето и стоя пред неизвестността на бъдещето като един славен и щастлив крадец. Има толкова много прекрасни неща, които могат да бъдат ограбени. Аз знам стойността на това, което крада и това, което съхранявам в себе си от всички времена, но не като лично притежание, а като наследство и завещание” (по М. Градечлиева, сп. „Музикални хоризонти”).
Оригиналните и емблематични личности-хореографи с техните ярки индивидуалности допринасят най-много за развитието на модерния танц и името на Марта Греъм е неопровержим пример за това. Разбира се, могат да се споменат и други творци от световна величина, сред които достойно място заемат също българските артисти в обаластта на модерния танц. Сред тях са големите имена на патриарха на българския балет Атанас Петров (1899-1978), д-р Лидия Вълкова-Бешевич, Соня Георгиева, както и Мария Димова, която се насочва към творбите на български композитори и създава образец, следван по-късно от редица творци – тя съчетава пластиката, танцовата лексика и техниката на модерните стилови направления с елементи от българския национален фолклор. През първите десетилетия на ХХ някои от немските танцови модернисти, като известната солотанцьорка Валерия Кратина, например, присъстват и в концертния живот на София. По това време редица български балетмайстори се развиват изцяло под влиянието на немския свободен изразен танц и се обучават в различни модерни танцови техники в Германия, Австрия, Франция.
В България техниката на Марта Греъм е въведена като учебна дисциплина в балетно училище през 1978 г., две години след като тя получава най-високото гражданско отличие на САЩ – Президентският медал на свободата. През 1985 г. президентът Роналд Рейгън я удостоява също и с почетния Медал на изкуствата. В културния живот на ХХ век влиянието на Марта Греъм като танцьор, хореограф и танцов педагог я поставя редом до Игор Стравински и Пикасо. На 96 години, след като е създала 181 оригинални танцови хореографии, Марта Греъм съблича свещената дреха, позволила й да изживее магията на танца и да твори красота от движенията на човешкото тяло. Нейните революционни идеи и танцови постижения продължават да оказват силно въздействие върху съвременния танцов живот. През 1998 г. списание „Тайм” определя Марта Греъм за „Танцьор на века”, а „Пийпъл мегазин” с пълно основание й отрежда водещо място сред жените икони на ХХ век.
Снимки:
1. Марта Греъм като Клитемнестра през 1958 г. 2. Кристин Дакин в танца на Марта Греъм „Нощно пътуване” (1947)
3. Алесандра Проспери и Кенет Топинг в танца на Марта Греъм “Ангелски диалог” (1955)
4. Марта Греъм (1948)
Фото: © Джон Дийн
bg.wikipedia.org
www.theyoungandhungry.com
www.criticaldance.com
Източници:
Попов, Теодор, „Отново за немския свободен изразен танц”, РИК-I-C, София 2000
http://marthagraham.org
Видео:
Martha Graham
Martha Graham ADF Steps in the Streets
Martha Graham Dance Company 2009 New York season promo
Прочетено: 15441 пъти
© Fashion Lifestyle Magazine, брой 31, Февруари 2010
Dance Relations 