Dance Relations

Хората, които са писали за танца, го представят в повечето случаи като възвишено изкуство, каквото той в действителност е. На професионално ниво танцът, естествено, има далеч по-малко представители, отколкото поклонници и ценители. Танцуват обаче не само професионалните танцьори. Танцуват хора с всякакви професии и на всякаква възраст – от деца до баби и дядовци; танцуват хора от различни етнически групи, с различни вярвания, хора различни. И те танцуват по различен начин, но под думата танц разбират едно и също, както думата живот за всички ни има еднакво значение, макар да живеем по различен начин.

Отношението към танца зависи преди всичко от ролята, която му отреждат в живота си отделният човек и обществото като цяло. Виждане и специфично разбиране за танца имат както цели народи и етноси, така и отделните обществени прослойки, по-малки социални групи и всеки човек сам за себе си.В действителност хората познават танца под много и различни форми. Всеки го познава по свой собствен начин в степента, в която сам се е докоснал до него. Също, както всички ние позволяваме на музиката по различен начин да проникне в съзнанието ни и в различна степен да докосне душата ни.

Но дори хора, които не са пряко свързани с танца и не са пробвали да изразяват себе си чрез танц, могат да доловят магията му. Или поне това, което със сигурност може да се долови, е смисълът на танца като посредник на неизразимото.  Потвърждение на тези думи открих и в Речника на символите, където се казва, че: „Танцът е честване, танцът е изразно средство.”, „език преди словото” и се появява там, където думите вече не стигат. Мнението на редица личности, свързани с танца, е именно, че той не може да се обясни с думи и не е нещо, за което да се говори, а трябва да бъде танцуван, защото в това е неговият смисъл. Затова: „Танцувайте!“, когато и както можете. 🙂

Какво се крие зад името „Греъм”,  превърнало се в название на цяла школа в областта на модерното танцово изкуство? Отговорът е –  животът на една жена, посветен на танца с безпрекословно и безкомпромисно себеотдаване на тялото и душата. “Танцът – казва тя – е скритият език на душата.”, а „Тялото е свята дреха – с него влизаме в живота и с него го напускаме, затова трябва да се отнасяме към него с уважение.”

Легендарната прима на танца  – Марта Греъм (11 май 1893 г. – 1 април 1991 г. ) прекарва на сцената като изпълнител  50 години и продължава да твори и преподава до 96-годишна възраст. Нейният революционен дух я тласка към експерименти, резултатът от които е новата балетна техника, която тя създава. С основание се смята, че по отношение на обогатяването на традиционните форми на движение и изобретяването на нови, Марта Греъм заема едно от най-първите места в историята на танца. Тя приема и пречупва през себе си различни влияния и създава своя собствена „азбука” на танцовото изкуство. Нейните абстрактни и метафорични движения отразяват душевните състояния на човека и му дават свободата да изразява подсъзнателните си импулси. Марта Греъм срива всички канони в танца, като отхвърля традиционните „па” и цялата балетна техника с изпънатите падьоми. Тя твърди, че движението е циклично: то се стреми към кулминационния връх, а след това преминава в отпускане и разхлабване, което е толкова важно, както и напрежението. „Не танцувах по начин, по който го правеха другите”, споделя тя „При мен имаше, както самата аз го формулирам, нещо като свиване и отпускане. Използвах извитото на дъга стъпало. Показвах усилието.” Греъм подчертава също значението на една „централна точка”, от която произтича движението; изобретява множество красиви движения на падащото към земята тяло, както и на неговото повдигане от пода; открива сложната техника на балансирането със сгънати колене и въвежда въртенето при изменчива и колебаеща се ос на тялото. Самата тя нарича своята техника „начин да правиш нещата по-различно от другите“.

Танцовото си развитие Марта Греъм започва от школата „Денишоун” (просъществувала от 1914 г. до 1932 г.) на Рут Сен Денис и Тед Шоун, където освен танц се изучавали философия и всички близки до танца изкуства. За танца, както и за другите области на изкуството, началото на ХХ век е революционно. Светът се променя стремително бързо и логично търсенията са отправени към нови изразни средства и концепции, които да бъдат адекватни на действителността. Приказните сюжети от балета, особено след Първата световна война, вече не са актуални. Но модерните танцови техники със своята абстрактна, емоционална и експресивна изразност, са в крак с динамиката и духа на времето.

Най-видната представителка на американския съвременен танц открива и призванието си да преподава след като е поканена през 1923 г. да ръководи департамента по танци в Eastman School of Music. Ограниченията на бюрокрацията обаче я подтикват да напусне и тя създава собствена школа през 1926 г., където е свободна да експериментира и върши почти всичко сама, даже  костюмите са нейно дело. В своите хореографии Марта Греъм залага силно на сценичното облекло и декорите, които за нея са съществен елемент от цялостното внушение.

Партитурите за много от танците й пише композиторът Луис Хорст, който е европейски възпитаник, силно впечатлен от идеите на немския експресионизъм. А под влиянието на Хорст тези идеи, заедно с влиянието на немския свободен изразен танц, възприема и самата Греъм. Като философска и естетическа концепция, експресионизмът отбелязва нов качествен етап в развитието на немския свободен изразен танц (своеобразен културен феномен на ХХ век), който от своя страна е в основата на модерния танц във всичките му разновидности и направления. „Денс модерн” в Америка започва да се оформя в края на 20-те и началото на 30-те години, когато немският свободен изразен танц вече е в своя апогей на развитие и негови представители са гастролирали многократно в САЩ.

Взаимодействието между танц-модерн в Америка и немския танцов феномен, може да се представи образно чрез срещите и взаимоотношенията между техните най-видни представителки от едната и от другата страна на океана, а именно Марта Греъм и гранд дамата на немския танц – Мери Вигман. Още при първите гастроли на германката в САЩ (между 1930 и 1934 г.) Греъм показва личното си позитивно отношение към нея, като го заявява многократно и публично в различни интервюта в печата. Двете остават в приятелски отношения до края на живота си и се срещат няколко пъти и след Втората световна война. Известна дистанцираност между тях се появава във връзка с националсоциализма, към който Марта Греъм има силно отрицателна позиция и категорично отказва да танцува с трупата си по време на олимпийските игри в Берлин през 1936 г., въприки че многократно и настойчиво е канена. В творческо отношение Мери Вигман оказва силно въздействие върху Греъм като хореограф. И макар примата на американския модерен танц да твърди, че всичко, което сътворява, е плод на вътрешните й импулси и произлиза от самата нея, тя все пак споделя следното: „Аз съм крадец, но не се срамувам да крада от всичко най-хубаво, до което съм се докоснала – Платон, Пикасо, Бертрам Рос. И аз крада, и тържествувам, че крада, от необятното минало и от настоящето и стоя пред неизвестността на бъдещето като един славен и щастлив крадец. Има толкова много прекрасни неща, които могат да бъдат ограбени. Аз знам стойността на това, което крада и това, което съхранявам в себе си от всички времена, но не като лично притежание, а като наследство и завещание” (по М. Градечлиева, сп. „Музикални хоризонти”).

Оригиналните и емблематични личности-хореографи с техните ярки индивидуалности допринасят най-много за развитието на модерния танц и името на Марта Греъм е неопровержим пример за това. Разбира се, могат да се споменат и други творци от световна величина, сред които достойно място заемат също българските артисти в обаластта на модерния  танц.  Сред тях са големите имена на патриарха на българския балет Атанас Петров (1899-1978), д-р Лидия Вълкова-Бешевич, Соня Георгиева, както и Мария Димова, която се насочва към творбите на български композитори и създава образец, следван по-късно от редица творци – тя съчетава пластиката, танцовата лексика и техниката на модерните стилови направления с елементи от българския национален фолклор. През първите десетилетия на ХХ някои от немските танцови модернисти, като известната солотанцьорка Валерия Кратина, например, присъстват и в концертния живот на София. По това време редица български балетмайстори се развиват изцяло под влиянието на немския свободен изразен танц и се обучават в различни модерни танцови техники в Германия, Австрия, Франция.

В България техниката на Марта Греъм е въведена като учебна дисциплина в  балетно училище през 1978 г., две години след като тя получава най-високото гражданско отличие на САЩ – Президентският медал на свободата. През 1985 г. президентът Роналд Рейгън я удостоява също и с почетния Медал на изкуствата. В културния живот на ХХ век влиянието на Марта Греъм като танцьор, хореограф и танцов педагог я поставя редом до Игор Стравински и Пикасо. На 96 години, след като е създала 181 оригинални танцови хореографии, Марта Греъм съблича свещената дреха, позволила й да изживее магията на танца и да твори красота от движенията на човешкото тяло. Нейните революционни идеи и танцови постижения продължават да оказват силно въздействие върху съвременния танцов живот. През 1998 г.  списание „Тайм” определя Марта Греъм за „Танцьор на века”, а „Пийпъл мегазин” с пълно основание й отрежда водещо място сред жените икони на ХХ век.

Снимки:
1. Марта Греъм като Клитемнестра през 1958 г. 2. Кристин Дакин в танца на Марта Греъм „Нощно пътуване” (1947)
3. Алесандра Проспери и Кенет Топинг в танца на Марта Греъм “Ангелски диалог” (1955)
4. Марта Греъм (1948)

Фото: © Джон Дийн
bg.wikipedia.org
www.theyoungandhungry.com
www.criticaldance.com

Източници:
Попов, Теодор, „Отново за немския свободен изразен танц”, РИК-I-C, София 2000
http://marthagraham.org

Видео:
Martha Graham
Martha Graham ADF Steps in the Streets

Martha Graham Dance Company 2009 New York season promo

Прочетено: 15441 пъти              

 © Fashion Lifestyle Magazine, брой 31, Февруари 2010