Хората, които са писали за танца, го представят в повечето случаи като възвишено изкуство, каквото той в действителност е. На професионално ниво танцът, естествено, има далеч по-малко представители, отколкото поклонници и ценители. Танцуват обаче не само професионалните танцьори. Танцуват хора с всякакви професии и на всякаква възраст – от деца до баби и дядовци; танцуват хора от различни етнически групи, с различни вярвания, хора различни. И те танцуват по различен начин, но под думата танц разбират едно и също, както думата живот за всички ни има еднакво значение, макар да живеем по различен начин.

Отношението към танца зависи преди всичко от ролята, която му отреждат в живота си отделният човек и обществото като цяло. Виждане и специфично разбиране за танца имат както цели народи и етноси, така и отделните обществени прослойки, по-малки социални групи и всеки човек сам за себе си.В действителност хората познават танца под много и различни форми. Всеки го познава по свой собствен начин в степента, в която сам се е докоснал до него. Също, както всички ние позволяваме на музиката по различен начин да проникне в съзнанието ни и в различна степен да докосне душата ни.

Но дори хора, които не са пряко свързани с танца и не са пробвали да изразяват себе си чрез танц, могат да доловят магията му. Или поне това, което със сигурност може да се долови, е смисълът на танца като посредник на неизразимото.  Потвърждение на тези думи открих и в Речника на символите, където се казва, че: „Танцът е честване, танцът е изразно средство.”, „език преди словото” и се появява там, където думите вече не стигат. Мнението на редица личности, свързани с танца, е именно, че той не може да се обясни с думи и не е нещо, за което да се говори, а трябва да бъде танцуван, защото в това е неговият смисъл. Затова: „Танцувайте!“, когато и както можете. 🙂